напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Седем мига


Не седем дни, а седем мига

бе сякаш времето за нас

и мисля нивга не достига

прекараният с тебе час.

 

Морето вливаше ни сила,

мълвейки наште имена.

Снагата ми се бе увила

о теб със топли рамена.

 

Ръцете ти тъй нежно с пясък

посипваха нозете ми,

а устните ти пълни с блясък

целуваха лицето ми.

 

Докосваха се от далече

и мойта кръв и твойта плът...

Но ти не си във Варна вече —

поел си дългия си път...

 

07.06.01 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух