напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Прах и лед


Една след друга се затварят

врати. Настъпва хлад.

И цяла вечност не отварят —

цари душевен глад...

 

В студа умира част от мене —

със ледено лице

в тъга и остра болка стене

кървящо ми сърце.

 

По улиците прашни хора

загубват ден след ден

незнайна обич във простора,

а аз я търся в мен?!...

 

В черупката си всеки крие

най-святите неща.

Защо сме, питам, всички ние

самотни във нощта?...

 

В юмруци стиска ли се нежност;

в консерва — пролетта?!

Дарете по-добре безбрежност

от цвят и топлота.

 

Отекват силно мойте думи

във облаци от прах

и сякаш трият се без гуми

от ледения страх...

 

И ето прах и лед танцуват

днес танца на смъртта.

В мен кретат чувства но бушуват:

загива любовта.

 

И няма вече смисъл, радост,

смях, пламък, суета,

и песен, муза, вечна младост,

живот и свобода...

 

26.11.01 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух