напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Откровение


Отдава ли ми се не зная

любовни стихове да пиша,

но мисля трябва да призная —

отскоро сякаш спрях да дишам.

 

Живея като райско цвете.

Не търся вече свободата.

Дори забравям за нозете —

летя и плувам си в душата.

 

Със всички мило се отнасям

и галя нежно аз листата.

Във свят за двама се пренасям.

Докосвам с песен пак дъгата.

 

Очите ми не виждат в сиво

и мракът се отдалечава.

Край мен е свежо и красиво...

Да бъда с теб си заслужава!

 

06.02.02 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух