напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Непознат


Къде си ти? Земятa плаче.

В росата — нейните сълзи...

Не зная кой си ти, обаче

във мен зарядът ти пълзи.

 

Кога ще си? Небето стене,

усилва мъката по теб.

Надеждата се къса в мене.

Горчив е всеки къшей хлеб.

 

И кой ли си? Тревата гасне.

Един-единствен чакаш мен.

Сърцето ми ще се захласне

по теб в уречения ден.

 

Аз всяка нощ за теб ридая.

Полу-измислен, полу-жив

и ти желаеш мене, зная...

Полу-човечен, полу-див...

 

Представа нямаш как те искам

и чувам жадно твоя глас,

и образа в очите стискам...

В скалите ровя с нокти аз...

 

09.08.02 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух