напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Река


В река със камъни безчет

вълни ме бурно плискат.

Водите носят ме напред,

надолу ме притискат.

 

Отдавна спускам се, летя

на някъде. Не питам:

„Защо не мога да заспя?“ —

знам, трябва да опитам.

 

Аз искам да помисля в миг,

но времето е шумно —

превръща всеки мъдър вик

в съмнение бездумно.

 

Течение влече ме пак

надолу по реката.

Попаднала в мисловен мрак

се губя в рутината.

 

31.10.03 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух