напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Понякога


Понякога искам да тръгна от нула,

понякога пък, да изчезна със вик

и с тази си мисъл, в главата нахлула,

мечтая... мечтая за чудния миг,

 

когато далече от скръб и тревога,

далеч от безбройните хорски лъжи,

да бъда свободна отново ще мога

и пътят изминат не ще ми тежи.

 

Понякога моля да бъда разбрана,

но себе си аз не разбирам сама

и търся голяма и рязка промяна

за мойта душевност, облята в тъма.

 

Когато сълзите текат по лицето,

се питам: „Любов ли? Какво е това? —

С едничко крило аз летя към небето,

а другото сякаш от лед се скова.“

 

30.01.04 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух