напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Небето ми


Небето ми е чисто —

усмихва се, обгръща;

копринено, лъчисто —

във птица ме превръща.

 

Небето ми — красиво —

разпява, вдъхновява...

прогонва всичко сиво,

изцяло обновява.

 

Небето ми е цветно...

Обича ме, зарежда...

Политам неусетно —

в мечтите ме отвежда.

 

Небето ми — мъгливо.

Задава ми въпроси.

Потайно, колебливо...

съмнения ми носи.

 

Небето ми е сиво —

пребито, уморено

и крайно мълчаливо —

съвсем обезверено.

 

Небето ми дъждовно,

разплакано разплаква;

обвързващо духовно

сълзите ми очаква.

 

Небето ми — сърдито.

Светкавици изпраща;

жестоко, страховито —

надеждата разклаща.

 

Небето ми се сменя,

не гледа безучастно.

Когато се променям,

усеща ме прекрасно.

 

Небето ми познава

душата рзнородна.

Знам, тях обединява

ги силата природна.

 

22.01.04 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух