напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Тръгни си


Тръгни си, Ангел мой,

по своя път блажен

и нито миг не стой

до мене заслепен.

 

Красивата година

със свойта пъстрота

как бързо си отмина,

щом дойде пролетта.

 

Макар да пеят птици

сред свежите цветя

и бели морски птици

да свиват днес гнезда,

 

детето в мене стене

и моли ме в беда.

То пада на колене

и търси свобода.

 

Разхвърлените снимки

ме мъчат в този час.

Във спомени и бримки

се вплитам пак без глас.

 

На хълма на мечтите

в онези чудни дни

се гонеха следите

на двама влюбени.

 

Прости ми за сълзите,

които причиних,

които във очите

отново аз открих.

 

Най хубавото време

след мен ще продължи

в гърдите ми да дреме

и силно да тежи...

 

март 2003 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух