напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Кажи ми, Сис


Кажи ми, Сис, разбираш ли чудесно

съвета, който даваш на другари?

В момента, знам, въобще не ти е лесно

и спомняш дните си добри и стари.

 

Ти казваш на приятел: „Не унивай

и вярвай, че ще дойде твойто време;

бори се за мечтите и пробивай,

не давай на доброто в теб да дреме!“

 

Но ето, че не спазваш ти самата

апела, който другиму отправяш,

щом погледа забила си в земята

и трепет на надежда не улавяш.

 

Ти нежно и с любов прегръщаш свои

и караш ги да бъдат по-спокойни,

на щом останеш в собствени покои,

желаеш чужди ласки многобройни.

 

Кажи ми, Сис, кажи ми, ала честно,

къде намираш сили да се справиш

и ако питаш мен, е неуместно,

раздавайки се, себе да забравиш.

 

Съветът, който даваш е безценен.

Заслушвай се, когато го изричаш.

Прегръдката ти дар е скъпоценен!

Бъди приятел, без да се обричаш!

 

27.02.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух