напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Време


О, Време, ти страшно забързано крачиш

по вечните друми, отрупани с кал

и смъртните грубо след себе си влачиш

и нямаш пощада, ни капчица жал.

 

О, Време, поспри за момент да отдъхна,

макар да съм малка прашинка сега,

поспри да подишам преди да издъхна,

преди да изхвърлиш и мен на брега.

 

Аз пиша. Денят неусетно минава.

О, Време, поглъщаш го лакомо ти

и пак часовете потъват в забрава;

отново от глад твоят поглед свисти...

 

05.05.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух