напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Пак те няма


От погледа модър и честен,

с усмивка изстрелян към мен;

от малкия знак тъй уместен

и даден във точния ден;

 

от сладките думи в душата,

изречени с чувство тогаз;

от трепет, усещан в сърцата

горещо, във същия час;

 

от топлите длани безмълвно

протегнати силно напред;

от нежни прегръдки напълно

в хармония, смисъл и ред;

 

от Влюбеност, тихо в лицата,

изваяла своя ням лик;

от лудост, кипяща в телата,

несдържана нито за миг;

 

от песни и танци безкрайни,

изпълнени с радост и шум;

от ласки, целувки омайни,

засенчващи здравия ум...

 

до хиляди клетви, дълбоко

отекващи в мойта глава $#151;

изказани с глас, но жестоко

забравени пак след това.

 

Любов, необятно голяма

изглеждаш понякога ти,

но ето, сега пак те няма $#151;

сърцето ми с теб се прости.

 

Ще дойдеш, аз зная, отново

с магия в случайния ден,

но пак ще си тръгнеш сурово,

оставила дупка във мен.

 

15.05.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух