напред назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Затворница


Затворница, избрала доброволно

решетките на свойта самота,

усмихва се във тъмното доволно $#151;

в очите й проблясва лудостта.

 

Лишена от любов и топли ласки,

забравя аромата на страстта,

прикрива се зад ледените маски

и търси дъното на пропастта.

 

Затворница, избрала доброволно

оковите на мислите безчет;

оставила съзнанието волно

да дири пак хармония и ред,

 

защото не харесва суетата,

фалшивото, на огъня дима.

Макар и да обича свободата,

поставя си веригите сама.

 

Понякога във нея се оглеждам

и все по-често случва се това.

Пред себе си затворница изглеждам.

Пред себе си килия си кова.

 

Когато се разхождам под небето,

затвора нося в своята душа,

зазидана от страх в небитието.

След ареста започнах да греша.

 

23.05.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Душевен ембрион][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух