напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Любимите хора


Поредните сълзи, които преглъщаш

от спомени топли, бледнеещи вече —

любимите хора, които прегръщаш,

макар да са те невъзможно далече...

 

остават, но всъщност къде ли отиват?!

Така или иначе, не и в деня ти,

във който със поглед във страст те обвиват,

а може би, пак се спотайват в съня ти...

 

Любимите хора, в които се взираш,

четеш, препрочиташ ги, пишеш им песни

и пееш ли пееш, акомпанираш

на техните мисли и болки нелесни...

 

Любимите хора дали те разбират;

дали си любима и ти за онези,

които във теб с лекота се побират,

примъквайки даже и свойте протези?!

 

... а някога беше приета с охота,

но днес — сал приятелят в теб е поканен

и пак любовта ти върви към Голгота,

където доведе я пътят ти ранен...

 

Най-тежкото чувство — да бъдеш забравен;

да бъде захвърлено твойто "Обичам!" —

до него да паднеш и ти неподправен,

там дето си някога любейки тичал...

 

06.07.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух