напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Сензитивно


Очи, които ме четяха първи —

добри очи, очите на мъдрец...

Очи, които ме познаха в кърви...

Какви очи?!... Очите на творец.

 

Уши, които слушат търпеливо;

попиват всеки спомен, всеки страх...

Уши, които чуват в мене живо

и всмукват сякаш падналия прах.

 

Ръце, които търсят се по пладне,

отвъртре галят нежно с пръсти в мен.

Ръка, която може да открадне

единствено самотния ми плен...

 

Носът... носът усеща аромата

на цял букет от мисли за любов.

Нослето, дето вдишва от душата,

издишва после в нея трепет нов.

 

И устни ме отпиват със целувка —

коктейла в мен до край да пресушат.

Езици ловко сплитат се на джувка...

На този вкус нима ще устоят?!

 

04.08.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух