напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Валиш трайно


Дъждът си ми ти и проникваш, обливаш

ме; жадно те всмуквам подкожно,... венозно,

а сушата в мен мигновено попива

те; после изчезва така мистериозно...

 

Наглед ще изсъхна навярно след време,

но топлата влага във мен ще е вечна

и форма на ручей след теб ще приеме —

ще блика в очите. По вадичка течна,

 

следяща овала тъй блед на лицето

и после надолу по старото тяло

ще слезе. За тебе ще бие сърцето

и пак ще те видя, и пак ще сме цяло...

 

19.08.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух