напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Сънувах ли ни близки?


Обичам те, когато ме упрекваш;

когато недостатъчна съм някак;

когато в празнотата ми отекваш

и само ти изпълваш ми я всакак.

 

А питаш ме защо се "занимавам"

със теб и ценното си време губя —

защото искам да те опознавам...

Уви, такава съм, когато любя!

 

И погледа ти искам да разбирам;

през него да прегърна и душата;

пътечки към сърцето да намирам

да го докосна, да му дам Храната.

 

Сънувах ли, сънувах ли ни близки?

Прости ми тази ми сантименталност!

Сега съмненията са огризки —

събудих се! Сънят ми е реалност.

 

22.08.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух