напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Кой открадна нашето?


Попитах те какво е споделеност.

Погледна ме с усмивка и разбрах.

Намерих се във твойта откровеност

и себе си разцъфнала видях.

 

Преди не вярвах в думата "Обичам";

не вярвах на балади за любов,

когато друг ги пее и изрича,

а ти им вдъхна някак смисъл нов.

 

Вълшебство беше... всичко бе красиво;

цветята галех, мислейки за теб.

Взаимното у мене беше живо —

усещах го единствено чрез теб.

 

Сега, когато търсиш самотата,

заравяш се в лечебния й плен,

за пръв път ненавиждам свободата...

Да, губиш се, но някъде из мен!

 

А аз къде съм днес, а и коя съм? —

безкрила Нике?! Нямам и ръце,

а и да имам, щом като сама съм

тук, как да стопля твоето сърце?!

 

22.09.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух