напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Разкапсулиране


Последвах ти пулсиращата диря

от съдовете мои кръвоносни;

навързани. Пресъхвайки те свиреха

мелодии прощално-съдбоносни.

Събирах си парченцата обратно.

Настигнах те и в мен те концентрирах,

а себе си във мисли многократно...

и в тях ужасно трудно се побирах.

Но вчера ги разкъсах безпощадно;

пропуках се и теб разкапсулирах

да литнеш пак щастливо и свободно...

На две страни на пода се намирах:

едната — тази, дето те обича,

а другата — неволният предател...

Не! Няма повече да се обричам;

ще бъда само стар доброжелател.

 

16.10.2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух