напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Безсмъртна моя частица


Любов неумолимо безвъзвратна,

накъсана, защо си още в мен?!

За някого - горчиво непонятна...

Отивай си... отивай си от мен!

 

Опитах се в бутилка да те пъхна -

за тебе се оказа малка тя.

Тогава ти погледна ме, настръхнах,

а после с питието те полях.

 

Зазидах те в стената, със която

от хората се пазех, ала ти

пропука я и взе ми всичко свято;

разпръсна го по чуждите врати.

 

Удавих те в море от мои сълзи,

но пак изплува жива ти от тях.

Изхвърлих те на глутницата вълци,

а казаха ми те: "Това е грях!"

 

Зарових те в земята - в стрък поникна.

Откъснах те - сега си буен храст.

Налага се завинаги да свикна,

че ти от мен си неделима част.

 

19.01.2005 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух