напред назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



Перлено


Стоях на брега на вълните, където

и други самотни седяха край мен

и плачехме в рими да пълним морето

с любови от някой отминал си ден...

 

Небето прокапа над нас съпричастно

и кораб изсвири тревожно в мъгла;

кръжаха и врякаха чайките гласно...

но ето, настана за миг тишина...

 

и само морето менливо шумеше...

То мида изхвърли пред мойте крака.

Неземно красива за мене тя беше;

с усмивка наведох се, взех я в ръка,

 

а тя се отвори и в нея стоеше

най-скъпата перла на мойте мечти -

изящество в бяло пред мене блестеше...

Намерих те! Днес тази перла си ти.

 

01.02.2005 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Уловени настроения][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух