напред назад Обратно към: [Разливане][Силвия Такворян][СЛОВОТО]



И тъй непозната


Изминаха месеци даже години

за мене изглеждат,

а още гори...

или ме подвежда.

С носталгия ровя

в писмата ни стари;

попивам, назубрям

и милите думи

при тебе ме връщат...

но там съм различна,

загадъчна, свята

и тъй непозната...

а ти си което

аз цял живот търся

и все не намирам.

Сега пак те няма,

защото ме знаеш,

но ако съм нова,

загадъчна, свята

и тъй непозната,

във мен ще се влюбиш,

ума ще изгубиш,

дорде ме познаеш

и пак се скатаеш...

а знам ще отричаш,

че в мен си се вричал!

Незнайна да бях

си останала вечно -

такава, която

не търси, не дава,

не проси любов,

нито нежност, ни ласки;

живее в резерви,

покрива се с маски

и все е различна,

загадъчна, свята

и тъй непозната

такава я искат

жената!

 

28.12.2007 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Разливане][Силвия Такворян][СЛОВОТО]

 

© Силвия Такворян. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух