напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Спомняне


Жалост ме е залюляла

на живот от първий час;

над люлка ми майка пяла

тъжна песен с жален глас:

 

- Клето чедо! Веч баща ти

в хладни гробни тъмнини -

нож душмански го пропрати;

ти си роб от пелени.

 

Но порасвай и препасвай

остра сабя на бедра

и войвода за свобода

да та видя и умра!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух