напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Извинение


Ба, какви сте вие луди,

то е челяк да са чуди

   с този вашът глуп совет!

Санким, като побелявам,

има л'нещо да менявам?

   Та що има от бял цвет?

Бяло й бялото кокичи,

но го сяка млада кичи,

   по глава си го реди.

Пак е бяла драга ружка,

но бере я мойта дружка

   и я туря на гърди.

 

Йощ цветя и други бели,

колкот ищеш нацъфтели

   и природата красят.

Та и мойте косми зле ли й,

Дет са рано побелели?

   Бурен жар те не гасят.

От любов ма не лишават,

на цалувки не додяват;

   що казвате, че сум стар?

Йощ кръвта ми е гореща

и сърцето ми усеща

   пръвния младежки жар.

 

Побеляват ми космите,

но заякват ми костите,

   а и то е един дар.

 

Затова и да белея,

от да любя и да пея

   ази няма да се спра.

 

Щото колкот побелявам,

толкоз повеч либав ставам

   и ща либя, дор умра.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух