напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Напомняне


Ето, Петко, остаряваш,

видиш, вече побеляваш,

    гасне младий, буйний жар.

Нал усещаш и кръвта ти,

как ти казва толкоз пъти:

Петко, Петко, веч си стар!

Младините забрави ги,

цалувките остави ги,

   не мисли веч за любов.

Да посрещаш с черна жалост

горчивата тежка старост,

   отсега бъди готов.

Теб песни ти не приличат,

нето китки веч та кичат;

   минаха са младини!

Нине гроб ти приближава,

нине смъртта призовава,

нине тежки старини!

Бар отсега приготви са,

от света веч отречи са,

   сбогом, сбогом му кажи.

И  кат мислиш старостта си,

за разтуха на скръбта си,

   ти сълзите задържи.

 

Напечатано за пръв път в "Залагалка" 1862г.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух