напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Родина


Де изгрява най-светливо

слънцето иззад гори?

Де разсява толкоз живо

месец сребърни зари?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де цъфтят така обилно

китки ружи алени?

Де ли славей тъй умилно

пее сладки нам песни?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де пак никне толкоз красно

цветето на любовта?

Де ся чува толкоз ясно

сладкий глас на верността?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де нам толкоз драги, мили

биват нашите деца?

Де най-вече пълни с сили

биват нашите сърца?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де всяк търси и намира

тези свидни хубости?

Де желае най-подире

да остави той кости?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Ах, родино! Ах, светиньо,

ще склоня л'под теб глава?

Ух, чужбиньо! Ух, пустиньо,

Ще л'ся от теб отърва?

 

Ох, тежка судбина -

тук аз да загина,

далеч от родина.

 

вестник "Гайда" 1865 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух