напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Не растат саминки в поле цветовете...


Не растат саминки в поле цветовете,

нито птички пеят сами в пролетта;

без сърце другарско тежки са денете,

тежък без надежди живот на света.

 

И ти, мое ясно, несравнено цвете,

смъртта покоси те с ледена ръка -

без време усърна, без време улете

и на мене само завеща тъга.

 

Не растат саминки в поле цветовете,

нито пеят птички сами в пролетта;

без сърце другарско тежки са денете,

тежък без надежди живот на света.

 

стихотворението е по мотиви от "Песнопойка" от 1870 на П. Р. Славейков, редактирано от П. П. Славейков

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух