напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Народен


С идеали все боравих -

всичко друго смятах грях,

с тях и себе си забравих,

на света свят не видях.

 

Все за другите залягах,

трябва, казвах, тъй е ред,

свойте работи отлагах -

чуждите все по-напред.

 

Минах живот любороден,

със неволи бол и бол...

И личи, че съм народен -

гладен, жаден, бос и гол.

 

1875

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух