Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]

О, народ сме, мърша не! -

вика едно диване.

Диванешкий тоз род

и при скотствений живот,

и пред ясли дремлющ празни,

може лесно да го блазни,

че не е мърша, скот,

а деятелен народ,

и поети с дивен глас

са ослите на Парнас...

Да не би дал бог ни в съм

на такъвзи ум да съм!

* Някакъв неизвестен драскач, скрит под псевдонима "Име-няма", отговаря на Славейковия стихотворен памфлет във вестник "Век". Този отговор на анонимния стихоплетец е бездарен, за един готованец откровенията на поета дават материал за ласкателства към народа. Това е отговорът на Славейков.

* Това стихотворение също се предшествува от бележка на поета, в която между другото четем: "Тъй мъдрува в същий "Век" някой си "Име-няма", когото било срам, види се, да се каже, че "ум-няма".

Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]