напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Вярата и надеждата на българина към Русия


Посвещава се на руския народ

 

Руский цар е на земята

най-велик, над всички пръв,

русците са наши братя,

наша плът и наша кръв.

 

Кат Русия няма втора

тъй могъща на света;

тя е нашата подпора,

тя е нашта висота!

 

Руска сила, руска воля,

руска кръв и руский пот

ще избавят от неволя

наший падналий народ.

 

Бог поддържа крепка мишца

и ръка спасителна;

той е вложил ней в десница

сабя отмъстителна.

 

Нам Русия е надежда,

руский цар е наший спас -

никой друг не ни поглежда,

не помисля зарад нас.

 

Немци, френци, англичани

наши са враждебници,

дружни с нашите тирани,

с нашите изедници.

 

Спекуланти са омразни -

интерес им покажи,

че да виж дела проказни

и чифутски в тях лъжи.

 

Род и вяра е идея

за Русия най-света;

нейний подвиг е за нея -

благородна й целта.

 

Със Русия днес съгласни

да застанем брат до брат

и да станем сопричастни

в този неин подвиг свят.

 

Долу всички спекуланти,

да сломи се техний рог;

да смирят ся интриганти,

да живее руский бог!

 

 


* Стихотворението е написано през март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух