напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Работниците


По Ф. Фрайлиграт

 

Чест томува, що над рало

гръб прегъва в жар и хлад,

със ръце си що подига

и извърта тежкий млат.

 

Който в дълбини подземни

е принуден да се вре

с тежко бреме на гърбът си

да му челяд в глад не мре.

 

Чест на вас, работни хора,

чест на шияви ръце,

чест на капки пот пролени

в град ли, в село л'след овце.

 

Но да споменем и тия,

цели нощи що не спят,

ум на работа напрягат,

глад и нужди да търпят.

 

Книжник бил той в мрак и плесен,

в прах отънал, тялом слаб,

тоз , що пише стих ил' песен,

на идея волний роб.

 

Шут, що служи за заплата,

услужливий лицедей,

ил' с ученост пребогата

древнекласичний лакей.

 

Той е също пролетарий,

гладен ходи, в дълг живей,

побелял е в денье цветни,

приживе от грижи тлей.

 

В гроб ще падне от усилье,

а детинский вик за хляб

на идеи му подсича

волните перья-криле.

 

Знам аз едного такъвзи,

в облаците с ум хвърчи,

но за хлебец, за коричка

като червей в прах пълзи.

 

Страда - в изба е нечиста,

от съдбата закован,

горест, нужда го притискат

и гнетят го с тежка длан.

 

Бледен, с хлътнали му бузи

пише, пише листове,

а в градина светли зари

озаряват цветове...

 

Но без укор той, без болка

уверява ни в живот,

че поезия уж има

във борбата за народ.

 

Ако му ръце отслабват,

крепне в него мисълта:

на народа аз послужих,

без петно ми е честта.

 

Най-подир и той от грижи

от напрягане без ред...

сал нарядко се стремеше

някак трескаво напред.

 

Нощем музите с цалувка

пили слепи му очи,

с кал животний невълнуван,

в обраците пак хвърчи.

 

А по този хълм цветущий

ходи скръбната жена

и на чадо си остави

име честно без петна.

 

Чест на вас, работни хора,

чест на шияви ръце,

чест на капки пот пролени

в град ли, в село л' при овце.

 

Но и тез да н'се забравят,

що по цяла нощ не спят,

ум на работа панрягат

и укори, глад търпят.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух