напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Майка


Мила ми е мойта майка,

    макар стара била,

макар да е сиромашка,

    тя ме е родила.

И да бъде ощ по-бедна,

    долня - прост бял камък,

аз когато я погледна

тя е безцен камък.

И да беше тя прост възел

    в дрипа еднокрайка,

тя за мен е все пак тази

    сладка, мила майка.

Мила си ми, майко моя,

    за теб ще милея,

ще те мисля, ще те помня,

    чак доде живея.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух