напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Есен


Вятър вей, гори вълнува,

    в планината тътен;

вихър по поле върлува,

    въздухът подмътен.

Я какви са, виж, над мене

    облаци бухлати,

а земята чуй как стене,

    как гора се клати.

Веч времето хладно диша,

    в къра няма песен,

дъжд плющи, есенна кища,

    значи, веч е есен.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух