напред назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]



Епилог


И сещам аз, и виждам аз,

в борба юнашка уморен,

за мен залезе светлий ден -

ей наближава сетний час.

 

За миналото спомен жив

във размислите ме теши -

мечтай за пролет цвят ревнив,

когато жега го суши.

 

Тежи ми свят, а на светът

и аз тежа, ненужен веч...

Изходен е уречен път,

изчерпана за дело реч.

 

И сещам аз, и виждам аз,

в борба юнашка уморен,

за мен залезе светлий ден -

ей наближава сетний час.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове и поеми][Петко Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух