напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Като в човешките съдби...


Като в човешките съдби —

и радостно, и тъжно —

чертаят немите звезди

една окръжност,

 

бездънно вечерно небе,

а аз съм точка,

върхът на конуса над мен,

лъчът насочен

 

от моя поглед заблуден

в безкрая...

Човекът ли се буди в мен

не зная.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух