![]() ![]() Като в човешките съдби...Като в човешките съдби и радостно, и тъжно чертаят немите звезди една окръжност,
бездънно вечерно небе, а аз съм точка, върхът на конуса над мен, лъчът насочен
от моя поглед заблуден в безкрая... Човекът ли се буди в мен не зная.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|