Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Като в човешките съдби —

и радостно, и тъжно —

чертаят немите звезди

една окръжност,

бездънно вечерно небе,

а аз съм точка,

върхът на конуса над мен,

лъчът насочен

от моя поглед заблуден

в безкрая...

Човекът ли се буди в мен

не зная.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!