Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Че словото е самота

почти не се съмнявам,

дори и споделена, тя

пак самота остава

стихията, която спи

сред своята безбрежност

и глътката, с която пих

въздишка от надежди.

А словото е мироздание,          

свръхмножество от думи        

или пък просто е мълчание

на разума — безумец,            

или пък Бог — създател ням —

макар че Бог е Слово,        

над глината осъмнал сам

отново и отново

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!