![]() ![]() Неразбираемото човечествоНякакви образи, дума след дума нещо е неуловимо, някаква тайна, взривена безшумност в нас, извън нас ли? я има,
някъде нещо и всичко, и нищо свети, тъмнее, присъства, огън от полюса, лед от огнището, сбрани в едно върху кръста,
слети и разпнати, вечната схватка на светлината и мрака, тая звезда Витлеемска над фактите, дето не ще я дочакам.
Някъде някой се ражда, умира сякаш е необратимо, може и всичко петак да не струва и да е неиздължимо,
само че даже дори да го няма, богочовекът е вечен сигурно вик сред вселенската яма, малка прашинка човечност.
Може би чувството е безполезно от гледна точка на точката, сигурно то е мечтата болезнена, страшната малка отсрочка,
може би... Може би. Всичко и нищо, краят пред всяко начало нейде звездата дълбоко в човека може би не е умряла,
вечното "може би"... Толкова вечност ни обкръжава отвсякъде нашето смешно и храбро човечество, богочовешко донякъде.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|