![]() ![]() ПочтиПочти е радостта... Защо ли и отговор почти не търся, това е нещо като болест, та то почти ме преобръща!
В ръка съм с книгата, която почти не ме интересува и тая дремеща заетост почти прекрасна ми се струва,
потъвам в сянката на здрача със лятото, за миг открито почти сега, почти прекрачвам оная смешна упоритост
да видиш всичко (е, отчасти...), да се усетиш друг... Но стига, че в огледалото очакващо почти самичък си намигаш.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|