Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Почти е радостта... Защо ли

и отговор почти не търся,

това е нещо като болест,

та то почти ме преобръща!

В ръка съм с книгата, която

почти не ме интересува

и тая дремеща заетост

почти прекрасна ми се струва,

потъвам в сянката на здрача

със лятото, за миг открито

почти сега, почти прекрачвам

оная смешна упоритост

да видиш всичко (е, отчасти...),

да се усетиш друг... Но стига,

че в огледалото очакващо

почти самичък си намигаш.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!