![]() ![]() Чиста като светещ лунен камък...Чиста като светещ лунен камък, допирът с небето, с всеки миг бях и ще остана лунатик, поглед сляп към тебе, зная...
Светла като мъдрост изначална, искреност, хармония и свян аз съм невъзможна лунна сянка, приливът, превърнал се в скала,
крия те в дъха си, нетърпимо тежки са клепачите ми пак, черна празнота е моят знак, има ли надежда, че те има...
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|