Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Чиста като светещ лунен камък,

допирът с небето, с всеки миг —

бях и ще остана лунатик,

поглед сляп към тебе, зная...

Светла като мъдрост изначална,

искреност, хармония и свян —

аз съм невъзможна лунна сянка,

приливът, превърнал се в скала,

крия те в дъха си, нетърпимо

тежки са клепачите ми пак,

черна празнота е моят знак,

има ли надежда, че те има...

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!