напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Птицата


Така отдавна — вече не си спомням —

на склона между възрастта

                          на влюбването

и онова, което ми оставаше

                          като мизерно ресто,

отнесен, от мечтата си подгонен

в съня на някой

                бъдещ спомен

видях аз птицата —

                   невидима и ослепяваща

в една магична едновременност —

повиках я да кацне на ръката ми...

 

 

Не дойде, сигурно я плашеше

заложеното в мене бъдеще —

изглежда, че не е било

                      примамливо.

 

 

Моретата тогава бяха пълни

с вода от други светове,

небето беше друго и безкрайно по-голямо,

                              със цвят на сънища.

 

Такова бе небето на оная птица.

И аз на нейно място бих останал

                                в него.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух