![]() ![]() ПтицатаТака отдавна вече не си спомням на склона между възрастта на влюбването и онова, което ми оставаше като мизерно ресто, отнесен, от мечтата си подгонен в съня на някой бъдещ спомен видях аз птицата невидима и ослепяваща в една магична едновременност повиках я да кацне на ръката ми...
Не дойде, сигурно я плашеше заложеното в мене бъдеще изглежда, че не е било примамливо.
Моретата тогава бяха пълни с вода от други светове, небето беше друго и безкрайно по-голямо, със цвят на сънища.
Такова бе небето на оная птица. И аз на нейно място бих останал в него.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|