Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Така отдавна — вече не си спомням —

на склона между възрастта

                          на влюбването

и онова, което ми оставаше

                          като мизерно ресто,

отнесен, от мечтата си подгонен

в съня на някой

                бъдещ спомен

видях аз птицата —

                   невидима и ослепяваща

в една магична едновременност —

повиках я да кацне на ръката ми...

Не дойде, сигурно я плашеше

заложеното в мене бъдеще —

изглежда, че не е било

                      примамливо.

Моретата тогава бяха пълни

с вода от други светове,

небето беше друго и безкрайно по-голямо,

                              със цвят на сънища.

Такова бе небето на оная птица.

И аз на нейно място бих останал

                                в него.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!