Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Безвремие,

каквото и да е безвремието — форма на душата,

единствената крепост и убежище

пред времето, нахлуващо през тялото —

„Човекът

не би понесъл многото реалност...“

Какво е човекът се питам и вечно си губя времето,

затъвам в капки безвремие, в неща въображаеми,

лишени от логика, смисъл...

Човекът е въображение, човекът е въображаем

от всяка своя позиция, наречена време... Кой знае...

И древните философи, и всички надути всезнайковци,

и всички космически пришълци едва ли ще могат да кажат

какво ще е точно човекът

без своето смътно безвремие, което не съществува,

което е нищо и всичко.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!