Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Сега мисълта се разпада

като взривена паяжина думи

и от недрата на пространството

приижда яснота —

сега мисълта се разпада,

сега се загубват понятията,

излишни са всякакви думи,

сега този разум ми пречи,

сега нямам нужда от тяло,

сега съм над всяка сетивност,

сега аз съм същност на времето —

Вселената — това съм аз,

защото съм до теб.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!