Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Една невидима върба

раззеленява се безшумно,

като осмислено безумие

пониква звездната трева,

едно замръзнало движение

прониква от самото нищо,

попива в мен и ме насища

с потоци от безкрайно време

и в този свят задъхан, луд

(от бързане ми е до гуша...)

застивам аз, мълча и слушам,

забравил топлина и студ,

захвърлил вехтата черупка

и сякаш изтъкан от миг,

и като божество безлик

аз нищичко не чувам — слушам!

А пустотата е пропита

от хаос слънчеви петна,

играещи си по стената,

в която блъскаме главите си,

там някой мъдро и безжалостно,

навярно сенките ни вгражда...

И откъде извира жаждата —

най-висша форма на движение —

така безцелна, както времето...

Останалото е прераждане.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!