![]() ![]() Една невидима върба...Една невидима върба раззеленява се безшумно, като осмислено безумие пониква звездната трева,
едно замръзнало движение прониква от самото нищо, попива в мен и ме насища с потоци от безкрайно време
и в този свят задъхан, луд (от бързане ми е до гуша...) застивам аз, мълча и слушам, забравил топлина и студ,
захвърлил вехтата черупка и сякаш изтъкан от миг, и като божество безлик аз нищичко не чувам слушам!
А пустотата е пропита от хаос слънчеви петна, играещи си по стената, в която блъскаме главите си,
там някой мъдро и безжалостно, навярно сенките ни вгражда...
И откъде извира жаждата най-висша форма на движение така безцелна, както времето...
Останалото е прераждане.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|