Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Там горе лунният балон,

прозрачно бял и безразличен,

и мен, и себе си отричащ,

изкачва вечерния склон,

а слънчевият гонг крилат

затихва някъде на запад,

в листата тихо диша вятърът

и носи свежест, мир и хлад...

И все така около мене

по своята привичка стара

шуми животът - лека пара

над езерото на Вселената.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!