напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Окото на замрелия часовник...


Окото на замрелия часовник

най-точно отброява песъчинките,

а погледът му хладен и всевиждащ

пронизва естеството на света,  

          

пробожда той отсрещната топола,

бетонната грамада с плосък покрив,

зад нея други няколко, и още

(безкрайните редици на живота),

нататък планината, оня сипей,

светулката, която свети кратко,

полето, градовете милионни,

моретата, вулканите, стадата,

един пингвин, леда на Антарктида,

рекламния калкан на "Кока кола",

скалите, милиардите бактерии...

 

И теб, и мен самия тук,

                        на първо място,

което е така безкрайно тъжно

и в същност не е никак

                        лошо.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух