Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

(На Иван Методиев)

Под тънка ледена кора

поточето се крие

и тая дрипава гора

е космос и магия,

гората е застинал звън,

в постелята си зимна

поточето е цяло сън

спокойствие, невинност...

А тъй е близо до града

това, което виждам,

до оня шумен кръговрат

от бързане и грижи,

че някак и не вярвам сам —

дали не е измама? —

а все си мислех:

чудеса отдавна вече няма...

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!