напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Пак си тръгва вечерта...


Пак си тръгва вечерта —

нищичко необичайно,

пак заспиват неми тайните,

с ден по-близо до смъртта,

 

пак рушат се наведнъж

всички делнични химери —

между бялото и черното

пътят е един и същ.

 

И защо искрици радост

пак прелитат тук, отвред?

И нали ти, Божи ред,

си една всесилна слабост...

 

Старо е като света.

Нейде упоено дреме

омагьосаното време...

Пак си тръгва вечерта.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух