![]() ![]() Пак си тръгва вечерта...Пак си тръгва вечерта нищичко необичайно, пак заспиват неми тайните, с ден по-близо до смъртта,
пак рушат се наведнъж всички делнични химери между бялото и черното пътят е един и същ.
И защо искрици радост пак прелитат тук, отвред? И нали ти, Божи ред, си една всесилна слабост...
Старо е като света. Нейде упоено дреме омагьосаното време... Пак си тръгва вечерта.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|