Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Пак си тръгва вечерта —

нищичко необичайно,

пак заспиват неми тайните,

с ден по-близо до смъртта,

пак рушат се наведнъж

всички делнични химери —

между бялото и черното

пътят е един и същ.

И защо искрици радост

пак прелитат тук, отвред?

И нали ти, Божи ред,

си една всесилна слабост...

Старо е като света.

Нейде упоено дреме

омагьосаното време...

Пак си тръгва вечерта.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!