Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

На Емилия

Погледнат днес оттук, от този ъгъл,

от ъгъла на някакво усещане,

от ъгъла на чистото съзнание,

от ъгъла внезапен на мига,

от ъгъла под ъгъл и направо,

без всякакви ъгли и ъгловатости

светът е цял в очите на момичето,

потънало в безкрая на прозореца —

за нещо свое мисли и не мисли —

навярно мисълта е отлетяла

далече в други светове,

навярно мисълта е недостатъчна,

за да не кажа даже и ненужна...

Но очевидното е очевидно — толкова,

че даже и да не е очевидно —

светът навярно има точен смисъл

и е достоен на просъществува.

"Момичета — зеленината на утопията..."

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!