Пламен Павлов - В мрака на предчувствието

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

Пролетта

Най-невъзможно, така разбираемо

навън пролетта шета —

за нея ли сложиха масите

пред разните там кафенета? —

за нея ли пеят птиците нощем

и по човешки въздишат,

и любовта става пак всемогъща,

като едното нищо...

Цъфтят дърветата, опиянени

от алкохола слънчев,

повече хората се усмихват,

кожата става по-тънка,

зеленият цвят се разпростира

като агресор страшен,

друг даже днес е вкусът на водата

в тази пукната чаша,

заедно с всичко лети суетата

и с добродушна насмешка

вмъква с в тоя и оня (което

си е напълно човешко!),

а из смутения град триумфира

страшният завоевател —

сама пролетта, амазонката дива,

знакът-ключ на свободата,

нейното тяло е тайно оръжие,

страшният взрив древен,

и като някаква бомба от трепет

е този свят нощен и дневен...

Просто напразни са всички усилия —

нещо убягва в портрета —

неразбираемо и разбираемо

навън пролетта шета.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]