![]() ![]() ПролеттаНай-невъзможно, така разбираемо навън пролетта шета за нея ли сложиха масите пред разните там кафенета?
за нея ли пеят птиците нощем и по човешки въздишат, и любовта става пак всемогъща, като едното нищо...
Цъфтят дърветата, опиянени от алкохола слънчев, повече хората се усмихват, кожата става по-тънка,
зеленият цвят се разпростира като агресор страшен, друг даже днес е вкусът на водата в тази пукната чаша,
заедно с всичко лети суетата и с добродушна насмешка вмъква с в тоя и оня (което си е напълно човешко!),
а из смутения град триумфира страшният завоевател сама пролетта, амазонката дива, знакът-ключ на свободата,
нейното тяло е тайно оръжие, страшният взрив древен, и като някаква бомба от трепет е този свят нощен и дневен...
Просто напразни са всички усилия нещо убягва в портрета неразбираемо и разбираемо навън пролетта шета.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|