![]() ![]() Една нощТърпението на деня, взривяващият смут на мрака, експлозията на нощта венец на всяко сътворение
(и тялото ти, и безкрая, и моята почти абсурдност, обречената ми магичност във всичките възможни смисли ...),
спи незаспиващият древен град "Недей, душа, ме обвинява, че те притежавам рядко..." и мисълта ми като светещ прилеп полита в самотата на мига, несподелимо споделен, обречен съм...
"Луната обкова стените с ламарина..." и се разтвори в празнотата, в несвързания глас на моя дух.
Експлозията на нощта и в мене потопът на мълчанието, с който осъден съм, че съществувам.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|