![]() ![]() Прониква самотата дива...(На Виолета Русева)
Прониква самотата дива все рано или късно човекът сякаш е тетива, опъната до скъсване,
надхвърляйки и светлината, той в тялото се гуши и ето, срастват се с тревата хвърчащите ботуши,
позеленяват сетивата вода, случайни тръни дъждът вали към небесата, доникъде бездънни
отново мракът разсъблича душата с влажна мутра и я захвърля безразличен на улицата сутрин.
![]() ![]() ![]()
© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!
|