напред назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]



Прониква самотата дива...


(На Виолета Русева)

 

Прониква самотата дива —

все рано или късно —

човекът сякаш е тетива,

опъната до скъсване,

 

надхвърляйки и светлината,

той в тялото се гуши —

и ето, срастват се с тревата

хвърчащите ботуши,

 

позеленяват сетивата —

вода, случайни тръни —

дъждът вали към небесата,

доникъде бездънни —

 

отново мракът разсъблича

душата с влажна мутра

и я захвърля безразличен

на улицата сутрин.

 


напред горе назад Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух