Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

(На Виолета Русева)

Прониква самотата дива —

все рано или късно —

човекът сякаш е тетива,

опъната до скъсване,

надхвърляйки и светлината,

той в тялото се гуши —

и ето, срастват се с тревата

хвърчащите ботуши,

позеленяват сетивата —

вода, случайни тръни —

дъждът вали към небесата,

доникъде бездънни —

отново мракът разсъблича

душата с влажна мутра

и я захвърля безразличен

на улицата сутрин.

Обратно към: [В мрака на предчувствието][Пламен Павлов][СЛОВОТО]

© 2001 Пламен Павлов. Всички права запазени!